- 1. сторона (1960 рк)
ж. 1. (направление) якъ, ян; они пошли в сторону леса олар агъачлыкъгъа багъып гетдилер; они пошли в разные стороны олар якъ-якъгъа гетдилер; смотреть по сторонам эки якъгъа къарамакъ; отпустить на все четыре стороны сюйген ягъына гетмеге къоймакъ; 1. (страна, местность) уьлке, ер, якъ; 1. (край) якъ, ян, къырый; ягъа; правая сторона улицы орамны онг ягъы; 1. (одна из поверхностей предмета и т. п.) бети, яны; лицевая сторона онг бети; обратная сторона чюйре бети; 1. мат. ян; сторона квадрата квадратны бир яны; 1. перен. (точка зрения) якъ; обсудить со всех сторон гьар ягъындан алып ойлашмакъ, с одной стороны — он прав, с другой — нет бир якъдан онуки тюз, башгъа якъдан — тюз тюгюл; 1. перен. (группа людей) якъ; выслушать обе стороны эки де якъны сёйлетип къарамакъ, эки де якъны сёзюне къарамакъ; 1. яны; положительная сторона дела ишни яхшы яны; показная сторона гёрсетилеген яны; ◊ оставить в стороне тергев бермей къоймакъ; моё дело — сторона мени ишим тюгюл; работать на стороне разг. башгъа ерде ишлемек; на сторону разг. (в другое место) башгъа ерге, ят ерге; пригласить кого-л. со стороны башгъа ерден биревню чакъырмакъ; дядя со стороны отца атасыны къардашы (агъасы, иниси); с его стороны нет возражений ону къаршылыгъы ёкъ; шутки в сторону! разг. масхарасыз!, масхараны къоюп!
- 2. сторона́ (2007 рк)
ж, вин. сто́рону, тв. -о́й, мн. сто́роны, сторо́н, -а́м 1. якъ, ян 2. разг. уьлке, ер, якъ 3. къырый, якъ, ян, ягъа 4. бети, яны; лицева́я с. онг бети ◊ На стороне́ (рабо́тать) башгъа ерде (ишлемек). Сторо́н/к/а ж, -и, -нок, -нкам (1, 2 и 3 знач.)