- 1. стена (1960 рк)
ж. 1. там, чыр; 1. (высокая ограда) бару; 1. перен. (препятствие) пуршавлукъ (къатнашывгъа четимлик этеген); ◊ как об стену горох разг. бир зат да асар этмей; лезть на стену разг. бек бушургъанмакъ, бек къарсаламакъ; сидеть в четырёх стенах мююшбаш болуп турмакъ; припереть кого-л. к стене сесин гесдирмек, авзун ачмасдай этмек, амангъа салмакъ.
- 2. стена́ (2007 рк)
ж, вин. стену́, тв. -о́й, мн. -ы, -∅, -ам 1. там, чыр 2. бару ◊ В четырёх сте́нах (сидеть) мююшбаш болуп турмакъ. Лезть на сте́ну (разг.) бек къарсаламакъ. Сте́н/к/а ж, -и, -нок, -нкам. Стен/н/о́й прил.