- 1. покинуть (1960 рк)
сов. 1. что (уйти от-куда-л.) къоюп гетмек, ташлап гетмек, ташламакъ; покинуть город шагьарны ташламакъ; 1. кого (прекратить общение) къатнавун гесмек, аралыгъын уьзмек, айрылмакъ, ташламакъ; покинуть друга къурдашын ташламакъ; 1. что (перестать заниматься чем-л.) ташламакъ, таймакъ, къоймакъ, арт бермек; отказ этмек; покинуть работу ишни ташламакъ; 1. кого, перен. таймакъ, гетмек; силы покинули его ону гючю гетген.
- 2. поки́нуть (2007 рк)
сов., I, -ну 1. кого-что къоюп гетмек, ташлап гетмек, ташламакъ 2. что ташламакъ, таймакъ, къаймакъ (ишни). Покид/а́/ть