- 1. оторвать (1960 рк)
сов. 1. что уьзмек, юлкъмакъ; уьзюп, юлкъуп алмакъ; гесип алмакъ; тюшюрюп къоймакъ; айырып алмакъ; оторвать пуговицу пентин уьзмек; 1. кого от чего (отвлечь) айырмакъ; бирден тайдырмакъ; оторвать от работы ишден айырмакъ; 1. кого-что (разлучить) айырмакъ; оторвать от семьи уьягьлюден айырмакъ.
- 2. оторва́ть (2007 рк)
сов., I, -ву́, прич. ото́рванный; кого-что 1.(/ото/) см. рвать 2. от чего айырмакъ; о. от рабо́ты ишден айырмакъ