- 1. мучить (1960 рк)
несов. кого-что къыйнамакъ, инжитмек, азап бермек; мучить животных гьайванланы къыйнамакъ; его мучит кашель ону ётел къыйнай.
- 2. му́чить (2007 рк)
несов., II, -чу, -чишь и -чаю, -аешь, пов. мучь и -чай; кого-что къыйнамакъ, инжитмек. Му́чить/ся. Муче́ние (/ений/) ср, -ия, -ий