- 1. манера (1960 рк)
ж. 1. (способ, приём) къайда, кюй; манера говорить сёйлейген кюю; 1. мн. манеры (способ держаться) оьзюн тутагъан кюю, хасиятлар; хорошие манеры яхшы хасиятлар.
- 2. мане́ра (2007 рк)
ж, -ы, -∅ 1. къайда, кюй 2. ед. нет хасиятлар, оьзюн тутагъан кюй; хоро́шие мане́ры яхшы хасиятлар. Мане́р/н/ый прил., кр. -рен, -рна. Мане́рн/о нареч.