- сладить (1960 рк)
сов. разг. 1. что (сделать, устроить) этмек, ишлемек, тюзелтмек; низамгъа, ёрукъгъа салмакъ; гелишдирмек, къыйышдырмакъ; сладить дело ишни къурашдырмакъ; 1. с кем-чем (справиться) эпге гелтирмек, ёлгъа гелтирмек, тынглатмакъ; с ним не сладишь ону эпге гелтирме болмай.