- 1. разрешиться (1960 рк)
сов. 1. (стать решённым) чечилмек (масъала); 1. (закончиться) токъташмакъ, къараргъа гелмек; битмек, тамам болмакъ; ◊ разрешиться от бремени уст. яш тапмакъ.
- 2. разреши́ться (2007 рк)
сов., II, 1 и 2 л. не употр., -и́тся 1. чечилмек (масъала) 2. токъташмакъ, битмек, тамам болмакъ; де́ло разреши́лось иш битди. Разреш/а́/ться. Разреше́ние (/ений/) ср