- 1. оборвать (1960 рк)
сов. что 1. (сорвать) юлкъмакъ, юлкъуп алмакъ; 1. (порвать, оторвать) уьзмек, уьзюп алмакъ; 1. перен. (прекратить) токътатмакъ, бёлмек, гесмек; оборвать свою речь оьзюню сёзюн бёлмек.
- 2. оборва́ть (2007 рк)
сов., I, -рву́, прош. -а́л, -ала́, -а́ло, прич. обо́рванный 1. что юлкъмакъ 2. перен.; что токътатмакъ, бёлмек (сёзюн)