- 1. нагнать (1960 рк)
сов. 1. кого-что, прям., перен. (догнать) артындан етишмек, артындан етмек; нагнать поезд поездни артындан етишмек; нагнать товарищей по учёбе охув ёлдашларыны артындан етмек; 1. что (наверстать) къайтара ерине етдирмек, болдурмакъ; орнун толтурмакъ; нагнать упущенное къолдан чыкъгъан затны къайтара ерине етдирмек; 1. что, кого-чего (согнать в одно место) гьайдап бир ерге жыймакъ, топламакъ; гелтирмек; ветер нагнал туч ел булутланы гелтирген; нагнать народу халкъны жыймакъ; 1. что, чего, перен. разг. (навеять, внушить) гелтирмек, салмакъ, тарытмакъ; нагнать сон юху гелтирмек; нагнать страху къоркъув салмакъ; ◊ нагнать цену разг. багьасын гётермек.
- 2. нагна́ть (2007 рк)
сов., II, -гоню́, -го́нишь, пов. -и́, прош. -а́л, -а́, -о, прич. на́гнанный 1. кого-что артындан етишмек 2. что къайтара ерине етдирмек 3. перен.; что или чего на кого-что; гелтирмек, салмакъ; н. стра́ху къоркъув салмакъ. Нагон/я́/ть