- 1. наброситься (1960 рк)
сов. 1. на кого-что (напасть) уьстюне чапмакъ, уьстюне атылмакъ, къарышмакъ, къарышып къалмакъ; 1. на что, разг. (с жадностью, со страстью) уьстюне тюшмек, уьстюне тюшюп къалмакъ, къарышмакъ, къарышып къалмакъ; наброситься на еду ашгъа къарышмакъ; 1. на кого-что, перен. разг. (бранить, упрекать) екирмек, гизирикленмек, къаныкъмакъ, уьстюне тюшмек; а что ты на него набросился? сен огъар не саялы гизириклендинг?; наброситься с упрёками оьпке-айыплар булан къаныкъмакъ.
- 2. набро́ситься (2007 рк)
сов., I, -шусь, -сишься 1. на кого-что уьстюне чапмакъ, уьстюне атылмакъ 2. на что; разг уьстюне тюшмек, къарышмакъ; н. на еду́ ашгъа къарышмакъ. Набра́с/ыва/ться