- 1. стрелять (1960 рк)
несов. 1. в разн. знач. атмакъ, гюлле урмакъ; стрелять в кого-л. биревге гюлле урмакъ; стрелять из пушки топ атмакъ; журавлей трудно стрелять турналагъа тюбек атып тийдирмеге къыйын; 1. безл. разг. (о боли) чанчып аврумакъ; у меня стреляет в ухе къулагъым чанча; ◊ стрелять глазами разг. гёз атмакъ, гёз урмакъ; стрелять из пушек по воробьям погов. жымчыкълагъа топ урмакъ (увакъ затлагъа къаршы уллу ишлер этип йибермек деген маънада).
- 2. стреля́ть (2007 рк)
несов., I, -я́ю, 1. в кого-что и без доп. атмакъ, гюлле урмакъ 2. безл.; разг. чанчып аврумакъ. Стре́ль/ну/ть