- 1. сорвать (1960 рк)
сов. что 1. уьзмек, юлкъмакъ; сорвать цветок чечекни уьзмек; 1. (снести, сдёрнуть) учурмакъ, алмакъ; ветер сорвал шляпу ел башындан шляпасын учургъан; 1. разг. (испортить) бузмакъ, харап этмек, йырмакъ; сорвать занятия занятияланы йырмакъ; ◊ сорвать злобу ачувун биревден алмакъ; сорвать сердце юрегин басылтмакъ.
- 2. сорва́ть (2007 рк)
сов., I, -ву́, прош. -а́л, -а́, -о, прич. со́рванный; что 1. уьзмек, юлкъмакъ (чечекни) 2. перен.; на ком-чём; разг. юлкъмакъ, алмакъ; с. зло на ком-нибудь ачувун биревден алмакъ 3. перен. бузмакъ, йырмакъ (дарсны, ишни)