- проронить (1960 рк)
сов. что (сказать, произнести) айтмакъ, сёйлемек; он за весь вечер не проронил ни слова ол ахшамны узагъында бир сёз де айтмады.
сов. что (сказать, произнести) айтмакъ, сёйлемек; он за весь вечер не проронил ни слова ол ахшамны узагъында бир сёз де айтмады.