- 1. конец (1960 рк)
м. 1. (последний момент чего-л.) ахыр, арт; в конце года йылны ахырында; 1. (конечная часть чего-л.) уч, баш; якъ (сторона); конец палки таякъны башы; в оба конца я шёл пешком эки де якъгъа мен яяв бардым; 1. перен. разг. (смерть) оьлюм; ◊ в конце концов ахырда да; сводить концы с концами гьарангъа башчыгъышлыкъ этмек; палка о двух концах яшхы болма да ярай, яман болма да ярай; я яхшы, я яман.
- 2. коне́ц (2007 рк)
м, род. -нца́, мн. -ы́, -о́в 1. ахыр, арт; к. го́да йылны ахыры 2. разг. якъ; в о́ба конца́ эки де якъгъа 3. спец. аркъан, канат; отда́ть концы́ аркъанны чечип йибермек 4. перен.; разг. оьлюм ◊ Без конца́ артсыз-алсыз. В конце́ концо́в ахырда да. До конца́ ахырына ерли Концы́ с конца́ми своди́ть гьарангъа башчыгъышлыкъ этмек. Ко́нч/ик м, -и, -ов (к 1 знач.)