- 1. застрять (1960 рк)
сов. 1. (засесть, завязнуть) къысдырылмакъ, гирип къалмакъ (чыгъарма къыйын кюйде); пуля застряла в кости гюлле сюекге гирип къалгъан; 1. перен. разг. (задержаться) баргъан ерде батып къалмакъ; где ты застрял? сен къайда батып къалдынг?
- 2. застря́ть (2007 рк)
сов., I, -я́ну, пов. -я́нь 1. къысдырылмакъ, гирип къалмакъ 2. перен.; разг. баргъан ерде батып къалмакъ. Застре/ва́/ть