- сшиби́ть (2007 рк)
сов., -бу́, -ёшь, прич. сшиб, -бла, прич. сши́бленный; кого-что; разг. 1. тюртюп йыкъмакъ; уруп тюшюрмек 2. теберип урундурмакъ, къаршылашдырмакъ. Сшиб/а́/ть
сов., -бу́, -ёшь, прич. сшиб, -бла, прич. сши́бленный; кого-что; разг. 1. тюртюп йыкъмакъ; уруп тюшюрмек 2. теберип урундурмакъ, къаршылашдырмакъ. Сшиб/а́/ть