- нажим (1960 рк)
м. 1. (чего-л., на что-л.) басыв; 1. перен. прост. (воздействие) къыстав, таъсир этив, гюч этив, талап этив, этдирив, бир затны тез этмеге борчлу этив; 1. (при письме) язывну басылып язылгъан ери, базыкъ ери; писать с нажимом басып язмакъ.