- 1. треснуть (1960 рк)
сов. 1. (издать треск) чартылламакъ; где-то треснула ветка бир ерде бутакъ чартыллады; 1. (лопнуть, дать трещину) чартламакъ, ярылмакъ (мас. тери); стакан треснул стакан чартлады; 1. кого-что, чем, по чему, прост, (сильно ударить) бек урмакъ; 1. см. трещать 2; ◊ хоть тресни разг. ярылып оьлсенг де, нелер сюйсенг эт, не этсенг де.
- 2. тре́снуть (2007 рк)
сов., I, 1 и2 л. не употр., -снет 1. чыртылламакъ 2. чартламакъ, ярылмакъ