- 1. точить (1960 рк)
несов. 1. что чарламакъ, билемек, итти этмек, учун чыгъармакъ; точить нож бичакъны чарламакъ; 1. что (на токарном станке) токар станогунда чарлап этмек; 1. что (проедать, прогрызать) ашамакъ, таламакъ; червь точит дерево хурт агъачны ашай; 1. кого-что, перен. (мучить) къыйнамакъ; тырнамакъ, гемирмек; тоска точит сердце къайгъы юрекни гемире; ◊ точить зубы на кого-л. биревге ачувлу болмакъ, биревге тишлерин къыжыратмакъ; точить лясы разг. лагъылламакъ, бош затланы сёйлеп турмакъ.
- 2. точи́ть (2007 рк)
несов., II, -чу́, -чишь, пов. -чи́, прич. действ. -ча́щий, страд. точенный; кого-что 1. билемек, чарламакъ, итти этмек 2. учун чыгъармакъ 3. I и 2 л. не употр. ашамакъ; червь то́чит де́рево хурт агъачны ашай 4. перен. къыйнамакъ, гемирмек, тырнамакъ; тоска́ то́чит се́рдце къайгъы юрекни гемире