- 1. торчать (1960 рк)
несов. 1. тонлаймакъ, томалмакъ, къадалмакъ, чыгъып турмакъ; бревно торчит из воды аркъалыкъны башы сувдан чыгъып тура; вихры торчат башыны тюклери къадалып тура; 1. перен. разг. (быть, находиться) эретуруп турмакъ, тирелип турмакъ; торчать на улице орамда эретуруп турмакъ.
- 2. торча́ть (2007 рк)
несов., II, -чу́ 1. къадалмакъ, чыгъып турмакъ; бревно́ торчи́т из воды́ аркъалыкъны башы сувдан чыгъып тура 2. перен.; прост. неодобр. чирелип турмакъ, эретуруп турмакъ; т. на у́лице орамда эретуруп турмакъ