- 1. толчок (1960 рк)
м. 1. (удар) тюртюв; толчок в спину аркъасына тюртюв; 1. (сотрясение) хапарсыздан хозгъалыв, силкинив, тербенив; подземные толчки ер тербенивлер; 1. перен. (побуждение) хозгъав; этдирив. себеп болув, гиришдирив; толчок к работе ишге гиришдирив.
- 2. толчо́к (2007 рк)
м, род.-чка́, мн.-чки́, -о́в I. тюртюв, теберив 2. тербенив, силкинив; подзе́мные толчки́ ер тербенив 3. перен.; разг. гиришдирив, хозгъав; т. к рабо́те ишге гиришдирив