- тихо (1960 рк)
нареч. 1. (не громко) аста; 1. (смирно) юваш; 1. (безмолвно) шып, чыв; 1. (медленно) аста, астаракъ; 1. безл. в знач. сказ, тынышлыкъ, шыплыкъ, парахатлыкъ; в комнате стало тихо уьйде шыплыкъ тувду; сегодня тихо бюгюн тынышлыкъ.
нареч. 1. (не громко) аста; 1. (смирно) юваш; 1. (безмолвно) шып, чыв; 1. (медленно) аста, астаракъ; 1. безл. в знач. сказ, тынышлыкъ, шыплыкъ, парахатлыкъ; в комнате стало тихо уьйде шыплыкъ тувду; сегодня тихо бюгюн тынышлыкъ.