- 1. разбойник (1960 рк)
м. талавурчу, тонавчу, къачакъ.
- 2. разбо́йник (2007 рк)
м, -и,-ов талавурчу, тонавчу, къачакъ. Разбо́й/ниц/а ж, -ы, -∅. Разбо́йнич/ий прил., -ья, -ье
м. талавурчу, тонавчу, къачакъ.
м, -и,-ов талавурчу, тонавчу, къачакъ. Разбо́й/ниц/а ж, -ы, -∅. Разбо́йнич/ий прил., -ья, -ье