- 1. природа (1960 рк)
ж. 1. (окружающий мир) табиат; явления природы табиатны гьаллары; закон природы табиат закону; 1. (сущность, характер) хасият, табиат; природа общественных отношений жамият аралыкъланы хасияты (табиаты); ◊ от природы тувгъандан берли; в природе вещей адатлы гьалда, бар кюйде; по природе табиатына гёре, хасиятына гёре.
- 2. приро́да (2007 рк)
ж 1. табиат 2. перен.; чего; книжн. хасият, табиат ◊ От приро́ды тувгъандан берли. Приро́д/н/ый прил. (к 1 знач.)