- 1. примета (1960 рк)
ж. сын, белги, аламат, ишара; ◊ быть на примете гьисапгъа алынмакъ, гёз алгъа тутулмакъ; иметь на примете гьисапгъа алып къоймакъ, гёз алгъа тутмакъ.
- 2. приме́та (2007 рк)
ж, -ы, -∅ 1. белги, ишара ◊ На приме́те быть или на приме́ту взять гёз алгъа тутулмакъ