- 1. надвинуть (1960 рк)
сов. что на-кого-что тебермек,; йылышдырмакъ, уьстюне басмакъ; он надвинул шапку на брови ол бёркюн гёзлерине басып гийген.
- 2. надви́нуть (2007 рк)
сов., I, -ну, пов. -нь, прич. -нутый; что на кого-что тебермек, йылышдырмакъ. Надвиг/а́/ть