- навеять (1960 рк)
сов. 1. что (о ветре и т. п.) эшмек; ел уруп бир затны гелтирмек; ветер навеял прохладу ел салкъынлыкъ гелтирди; 1. что, чего, с.-х. елпип, сувуруп тазаламакъ; 1. что, перен. гелтирмек, салмакъ, тарытмакъ; навеять грусть пашманлыкъ салмакъ.