- 1. кричать (1960 рк)
несов. 1. (издавать крик) къычырмакъ, акъырмакъ; 1. (говорить громко) къычырып сёйлемек, акъырып сёйлемек; 1. на кого (бранить) къычырып урушмакъ, къычырып сёгюшмек; 1. кого, разг. (звать) къычырып ча-къырмакъ.
- 2. крича́ть (2007 рк)
несов., II, -чу́ 1. къычырмакъ, акъырмакъ 2. къычырып сёйлемек 3. на кого-что къычырып урушмакъ. Кри́к/ну/ть (к 1 и 3 знач.)