- колоть I (1960 рк)
несов. 1. что (причинять боль) чанчмакъ, авуртдурмакъ; 1. безл. чанчмакъ, чанчып аврумакъ; у меня в боку колет мени къабургъамдан чанча, къабургъам чанча; 1. кого-что (острием оружия) чанчып оьлтюрмек; ◊ правда глаза колет посл. герти сёз гёзге чанчыла (тувра сёз тувгъанына ярамас).