- замучивать (1960 рк)
несов., замучить сов. кого 1. (довести до смерти) къыйнап оьлтюрмек; 1. (измучить) къыйнамакъ, инжитмек; азапламакъ; ёрмакъ; его замучила головная боль баш аврув ону къыйнады; совесть замучила намусу азаплады; он замучил меня вопросами соравлар булан ол мени бек инжитди.