- забить I (1960 рк)
сов. 1. что (вбить) къагъып гийирмек; 1. что (загнать, вогнать) уруп (тебип) гийирмек, салмакъ; забить мяч в ворота топну къапугъа (тебип) гийирмек; 1. что чем (заткнуть) тыгъып толтурмакъ; 1. что (заделать) бегитмек, япмакъ; забить окно досками терезени такъта уруп бегитмек; 1. кого (побоями измучить, запугать) буюкъдурмакъ, тёбелеп къыйнамакъ; ◊ забить себе голову чем-л. разг. бир затны эсинден тайдырмай турмакъ.