- 1. время (1960 рк)
с. 1. заман, вакъти; сагьат; в указанное время гёрсетилген заманда; время истекло заман битди; сколько времени? не замандыр?, нече сагьатдыр?; у меня нет времени мени заманым ёкъ; 1. (эпоха) девюр; не отставать от времени девюрден артда къалмамакъ; 1. (определённая пора) чакъ, вакъти, заман; времена года йылны чакълары; 1. грам. заман; ◊ с течением времени, со временем заманлар гетмек булан, гележекде; на время заманлыкъгъа; до сего времени шу замангъа ерли, гьалиге ерли.
- 2. вре́мя (2007 рк)
ср, род. -мени, мн. -мена́, -мён, -а́м I. заман, вакъти, сагьат; ско́лько вре́мени? сагьат нечедир? 2. вакъти, заман; в. не ждёт заман ёкъ, алгъасама тарыкъ; в после́днее в. арт вакътиде 3 чакъ, вакъти, девюр, заман; в. (времена́) го́да йылны чагъы (чакълары); не отстава́ть от вре́мени девюрден артда къалмамакъ 4. заман (грамматикада). ◊ (В) пе́рвое вре́мя башлапгъы заман. (В) после́днее вре́мя арт заман. Всё вре́мя гьар заман. В своё вре́мя оьзюню заманында. На вре́мя заманлыкъгъа. На пе́рвое вре́мя башлапгъы замангъа. Со вре́менем бираз замандан сонг. Тем временем шо заманда. Вре́м/ечк/о ср (ко 2, 3, 4 знач.)