- 1. впитать (1960 рк)
сов. что ичине сингдирмек, сормакъ; ичмек, ичине тартмакъ; земля впитала всю влагу топуракъ бар дымлыкъны ичине тартгъан.
- 2. впита́ть (2007 рк)
сов., I, -аю, прич. впи́танный; что ичине сингдирмек, сормакъ; ичмек, ичине тартмакъ. Впи́т/ыва/ть. Впита́ть/ся; I и 2 л. не употр. Впи́т/ыва/ться