- 1. ворона (1960 рк)
ж. къаргъа; ◊ ворон считать разг. хантав болмакъ; пуганая ворона куста боится посл. уьркген къаргъа уьлкюден къоркъа, йыландан къоркъгъан йипден къачар.
- 2. воро́на (2007 рк)
ж, -ы́, -∅ къаргъа; бе́лая в. акъ къаргъа (оьзгелерден айрыча билинип айланагъан адамны гьакъында). Ворон/ёнок м, род. -ёнка, мн. -онята, -∅