- валить I (1960 рк)
несов. 1. кого-что (опрокидывать) авдармакъ, йыкъмакъ; тюшюрмек, тюпге атмакъ, ташламакъ (сбрасывать вниз); ураган валил деревья боран тереклени авдара эди; 1. что, разг. (небрежно бросать, складывать беспорядочно) ташламакъ, ташлап-ташлап къоймакъ; 1. что на кого (слагать) салмакъ (мас. айыпны, жавапчылыкъны биревню уьстюне).